9 nov 2010, 12:24

Равносметка

  Poesía » Otra
1.1K 0 17
Тишината ме прави цяла
и изплувам от нищото.
Пощадява ли свободата,
или докрая разнищва?
Опрощавам тъгата си -
смисълът е движение.
Първо си тръгва вината,
после всички съмнения.
Има причина да вдигна
очите си към небето.
Да израствам, постигайки
висините в сърцето си.
Всичко започва отнякъде,
минава през битието.
Колко живота засявах,
преди да пожъна смелост
да доверявам душата си,
като молитва среднощна.
Ако нищо не ми остава,
любов е да давам още.
Същината на думите
преизпълва пространството.
Колко живота безмълвие
пренареждаха хаоса?
Няма избрани с мисия,
която да ги обрича.
Всичко е дух и мисъл.
Да бъдеш и да обичаш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...