Nov 9, 2010, 12:24 PM

Равносметка

  Poetry » Other
1.1K 0 17
Тишината ме прави цяла
и изплувам от нищото.
Пощадява ли свободата,
или докрая разнищва?
Опрощавам тъгата си -
смисълът е движение.
Първо си тръгва вината,
после всички съмнения.
Има причина да вдигна
очите си към небето.
Да израствам, постигайки
висините в сърцето си.
Всичко започва отнякъде,
минава през битието.
Колко живота засявах,
преди да пожъна смелост
да доверявам душата си,
като молитва среднощна.
Ако нищо не ми остава,
любов е да давам още.
Същината на думите
преизпълва пространството.
Колко живота безмълвие
пренареждаха хаоса?
Няма избрани с мисия,
която да ги обрича.
Всичко е дух и мисъл.
Да бъдеш и да обичаш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...