22.12.2007 г., 19:46

Равносметка

795 0 5
 

Да знаеш само, приятелю, колко

невярваща вече съм станала,

в празни и несъществени  думи се давя,

във огледалото губя се цялата.

Колко е тъжно, да знаеш, в душата ми,

когато от раните вечер студено е.

Как години минаха без съмнения.

Мога аз  още, да знаеш...

Лудо до болка да любя.

Но от любов в изобилие

отново  загубих се...

Обичаха ме и обичах силно,

какво от това, че така е,

всяко връщане е безсмислено.

Равносметка днеска  си  правих.

По трънливи пътеки вървях,

по дюни безкрайни препусках.

Носена на ръце и стъпквана бях,

безцелно се движех ...

в цирка-живот, не успях да се вмъкна

не защо роля не си избрах,

а от роли бях се побъркала.

Много ме доизмисляха,

много  чертаха ме.

В собствената си измама  съзряха се,

оковани от болка жестока,

към свободата не направиха скока. 

Как сега  за любов да говоря!?

Как сега да те карам да  чувстваш!?

Как  пулсира грехът, знаеш  ли,

с изгрева на моите желания!?

Трепет сърдечен почувства ли

по устните прехапани до болка,

а във мълчанието  изпусна ли   

един сподавен вик... Любов!?

Жестока съм, да знаеш...

гарваново черно е във мене,

когато със лъжи душата ми оплитат,

когато със пироните  ръждясали,

ме приковават към мечтите си,

а моят свят потъва нейде в нищото,

от любовта, която съм изпитвала.

Сега не искам да обичам.

Сега не мога да мълча.   

От спомени не се страхувам

и нищичко, не ще да залича.

Сега съм жива и жена!

Желания, греховни мисли -

в едни очи ми стига да запаля,

в едни ръце ми стига да заспя

и сутрин синевата с тях да срещна.

Ако това описва се със чувства,

любовта пред него ще бледнее.

Обич, нежност и копнежи,

това последното не е стремеж,

то извира от душата

и изпълва с пламък сетивата.

Какво е? Ще ти кажа,

но след време,

черта, когато сложа върху всичко,

когато на мечтите поривът престане,

дъхът ми спре, желания не ми останат.

Сега живея, дишам и се смея.

Сега все още мога да копнея.

Сега и занапред, ще пиша стихове безчет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щастлива занапред...As good, as it takes
  • Наистина равносметка-пропита с чувства и истини!
    Продължавай напред,ще чакам още стихове.
  • В една равносметка като тази никога не е излишно малко тъга.
  • Ех,Раченце и аз мисля като теб.
    Хубава изповед,макар и тъжна.
    Поздрави!!
  • Прекрасна изповед...и чакам още "стихове безчет"...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...