бармах (Леонид Стоянов)
103 724
12.12.2007 г., 10:59 ч.

Равносметка 

  Поезия
655 0 16

Взрив избухна в моята душа.

Побрала в себе си целия свят.

На мене се падна в тази война

осколка да бъда от всеки снаряд.

 

В сърцата на хората да бъда артерия,

със кръв да снабдявам всеки живот.

Невидим, но истински, жива материя,

а не изпълняващ команди робот.

 

На бедните, слабите да бъда религия,

за душите бездомни да бъда подслон.

Без образ, без тяло, без никаква визия,

от устата на смъртен да бъда аз стон.

 

За вярващи аз съм самото спасение,

за давещи - лодка и сал.

Почитан, отричан, със собствено мнение,

колкото взимал - толкова дал.

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??