Свърши любовта и брака,

изчезнаха и чувствата уви,

сякаш ги погълна мракът,

всичко в нас се промени.

Все ти, по твойта гледна точка

определяш правилата и реда

за мен без право на отсрочка

и миг да се приспособя.

Телевизията гледаме, когато

и каквото ти си избереш,

за теб съм сякаш непозната

не е нужно да ме разбереш.

Бойлерът изключваш, да пестим

токът, че не можем да платим,

няма да се къпем, ще съобразим,

ще икономисаме, но ще воним.

И крушките са ни на далавера,

млечни и пестят от джоба,

светят, но не можеш да намериш

дори и дрехите във гардероба.

========================

До днес добра и примирена

с точката ти гледна, с твоя ред

вече съм безкрайно уморена,

но едва ли те касае теб?

За чувствата ми и за времето

прекарано със теб във този дом,

за годините завързани във стремето

на живота ни, превърнат във разгром.

==========================

А ти и днес оставаш същият -

без поука, с чаша алкохол

и мислиш, че си най-могъщият

обсебен от жесток разкол.

С насилие решаваш си проблема,

с ругатни и думи тежки

в капан на собствена дилема

повтаряш грешки подир грешки.

==========================

За четвърт век не взех решение

и аз сама дори не знам

това не е ли прегрешение -

себе си чрез прошки да предам?