Равносметка
Свърши любовта и брака,
изчезнаха и чувствата уви,
сякаш ги погълна мракът,
всичко в нас се промени.
Все ти, по твойта гледна точка
определяш правилата и реда
за мен без право на отсрочка
и миг да се приспособя.
Телевизията гледаме, когато
и каквото ти си избереш,
за теб съм сякаш непозната
не е нужно да ме разбереш.
Бойлерът изключваш, да пестим
токът, че не можем да платим,
няма да се къпем, ще съобразим,
ще икономисаме, но ще воним.
И крушките са ни на далавера,
млечни и пестят от джоба,
светят, но не можеш да намериш
дори и дрехите във гардероба.
========================
До днес добра и примирена
с точката ти гледна, с твоя ред
вече съм безкрайно уморена,
но едва ли те касае теб?
За чувствата ми и за времето
прекарано със теб във този дом,
за годините завързани във стремето
на живота ни, превърнат във разгром.
==========================
А ти и днес оставаш същият -
без поука, с чаша алкохол
и мислиш, че си най-могъщият
обсебен от жесток разкол.
С насилие решаваш си проблема,
с ругатни и думи тежки
в капан на собствена дилема
повтаряш грешки подир грешки.
==========================
За четвърт век не взех решение
и аз сама дори не знам
това не е ли прегрешение -
себе си чрез прошки да предам?
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
