Равносметка
В чужд стих
Бях себе си намерила...
В чужд стих потъвах
И изплувах…
А моята поезия
В душата ми кротуваше...
Без муза, тиха и невидима…
Завърнах се по-бяла, по-добра.
Запазих себе си, пробудих се...
Отърсих се и от налегнала ме суета...
…….
И ето стих се ражда... Нищо, че е бял...
Обгърнат нежно със блестящ воал…
Изпълнен със живот...
Със смисъл…
Изпълнен с есен , нощ…
И цветен лист, отронен от дървото близко…
И силно нов живот прегърнах,
и дъх поех и се завърнах…
Прераждане ли?
Не!
Тиха равносметка…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жара Пенева Всички права запазени
