11.11.2011 г., 21:46 ч.

Равносметка 

  Поезия » Бели стихове
712 0 2

В чужд стих

Бях  себе си намерила...

В чужд стих потъвах

И изплувах…

А моята поезия

В душата ми кротуваше...

Без муза, тиха и невидима…

Завърнах се по-бяла, по-добра.

Запазих себе си, пробудих се...

Отърсих се и от налегнала ме суета...

…….

И ето стих се ражда... Нищо, че е бял...

Обгърнат нежно със блестящ воал…

Изпълнен със живот...

Със смисъл…

Изпълнен с есен , нощ…

И цветен лист, отронен от дървото близко…

И силно  нов живот прегърнах,

и дъх поех и се завърнах…

Прераждане ли?

Не!

Тиха равносметка…

© Жара Пенева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??