Равносметка
Равносметка
Не бе за мен и този свят,
изчистил дрешника от старите играчки,
безчувствено оглозган и без грях,
забравил даже и да плаче...
Не бе за мен и този бряг,
на който алчността стърчи простряна,
а пясъчните кули с детския ми смях
лежат на дъното на океана.
Не бе за мен това небе,
закрито с облаци от суета,
мечтите паднали на колене
римуват образи в голямата лъжа.
Отивам си преди да ослепея
за всичко истинско и просто.
Завръщам се към детството... на кея,
с един рибар да си похапнем постно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
