Jan 20, 2013, 3:47 PM

Равносметка

  Poetry
944 0 3

 

   Равносметка

 

 

Не бе за мен и този свят,

изчистил дрешника от старите играчки,

безчувствено оглозган и без грях,

забравил даже и да плаче...

 

Не бе за мен и този бряг,

на който алчността стърчи простряна,

а пясъчните кули с детския ми смях

лежат на дъното на океана.

 

Не бе за мен това небе,

закрито с облаци от суета,

мечтите паднали на колене

римуват образи в голямата лъжа.

 

Отивам си преди да ослепея

за всичко истинско и просто.

Завръщам се към детството... на кея,

с един рибар да си похапнем постно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...