Jan 20, 2013, 3:47 PM

Равносметка

  Poetry
939 0 3

 

   Равносметка

 

 

Не бе за мен и този свят,

изчистил дрешника от старите играчки,

безчувствено оглозган и без грях,

забравил даже и да плаче...

 

Не бе за мен и този бряг,

на който алчността стърчи простряна,

а пясъчните кули с детския ми смях

лежат на дъното на океана.

 

Не бе за мен това небе,

закрито с облаци от суета,

мечтите паднали на колене

римуват образи в голямата лъжа.

 

Отивам си преди да ослепея

за всичко истинско и просто.

Завръщам се към детството... на кея,

с един рибар да си похапнем постно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...