18.05.2023 г., 15:43

Равносметки

1.2K 0 0

Правя тъжна равносметка –

в тринайсета съм петилетка.

Де да бяха само пет!

Тогава всичко бе наред.

 

Нямах ни жена, ни внуци,

а само хевиметал звуци.

Главата ми кънтеше празна

от музика еднообразна.

 

Не мислех за вода, за ток.

Купонът беше тъй жесток!

Направо бях почти цунами,

легнех ли си със мадами.

 

Туй водка, джин, дори уиски

за мене бяха топки ниски.

По седем-осем ги плющях.

За още имах си ищах.

 

Работата ми спореше,

макар и тежичка да беше.

На две места работех смело,

без да броя и наше село.

 

Нямах кръвно и простата.

Мръвки лапах два-три ката.

Бях си като суха клечка,

а сега-сибирска мечка!

 

Абе, явно, ЕГН-то

ме прецаква, общо взето...

Няма с него да се бия.

Все пак, аз съм арабия!

 

То пък, даже и да ритам,

все немил-недраг ще скитам.

Дори сърце ми да се пръсне,

вече никой не ме бръсне!

 

Аз от друга съм порода

и бунтар съм по природа.

Ала, как да се бунтувам,

рев на внуци щом дочувам?

 

Те сега са ми утеха.

Не коли, жени, успеха.

Едва ли туй ще ми допада,

но, зарад тях бих слязъл в ада!

 

Та, работата ми е ясна –

не мога никога порасна.

Чакам ви и вас във кюпа –

идвайте във мойта трупа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...