18.05.2023 г., 15:43

Равносметки

1.2K 0 0

Правя тъжна равносметка –

в тринайсета съм петилетка.

Де да бяха само пет!

Тогава всичко бе наред.

 

Нямах ни жена, ни внуци,

а само хевиметал звуци.

Главата ми кънтеше празна

от музика еднообразна.

 

Не мислех за вода, за ток.

Купонът беше тъй жесток!

Направо бях почти цунами,

легнех ли си със мадами.

 

Туй водка, джин, дори уиски

за мене бяха топки ниски.

По седем-осем ги плющях.

За още имах си ищах.

 

Работата ми спореше,

макар и тежичка да беше.

На две места работех смело,

без да броя и наше село.

 

Нямах кръвно и простата.

Мръвки лапах два-три ката.

Бях си като суха клечка,

а сега-сибирска мечка!

 

Абе, явно, ЕГН-то

ме прецаква, общо взето...

Няма с него да се бия.

Все пак, аз съм арабия!

 

То пък, даже и да ритам,

все немил-недраг ще скитам.

Дори сърце ми да се пръсне,

вече никой не ме бръсне!

 

Аз от друга съм порода

и бунтар съм по природа.

Ала, как да се бунтувам,

рев на внуци щом дочувам?

 

Те сега са ми утеха.

Не коли, жени, успеха.

Едва ли туй ще ми допада,

но, зарад тях бих слязъл в ада!

 

Та, работата ми е ясна –

не мога никога порасна.

Чакам ви и вас във кюпа –

идвайте във мойта трупа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...