mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
12.03.2010 г., 21:07 ч.

Равновесие 

  Поезия » Философска
451 0 3

Везните натежават в ляво–в дясно.

Привидно спират.

И никой никога не проверява

дали го лъжат.

Просто – вярва на везните!

От някого са те измислени,

от друг – направени,

а трети пък въвел е мярката

като относително понятие.

Приемаме да смятаме до десет,

защото пръстите на двете ни ръце

с по пет са пръста...

 

А силната ръка,

която сътвори везните

и управлява нашия живот?

Темида няма никога да я познае –

очите на богинята са вързани.

Не питайте Темида –

тя е само изпълнител

в ранглистата на боговете.

Знам, мярката е нужна,

макар и относително понятие,

но кой, по дяволите, прати

везните на текущ ремонт?!

Ето – в ръката на Темида

виси ръждив кантар,

а скалата му разграфена е до десет...

 

Не на лъжите –

от болка да извикаме!

Със сухи декларации не се лекуват рани!

Да търсим мярка за Доброто,

съизмерима с пулса на сърцата

и счупим старите ръждясали везни,

които сочат нулата!

Не ви ли стана ясно?!

Тогава... бройте с пръстите до десет!

Дано

през двадесет и първия

децата ви забравят

за кантара

с ръждивата стрелка...

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??