Равновесие
Везните натежават в ляво–в дясно.
Привидно спират.
И никой никога не проверява
дали го лъжат.
Просто – вярва на везните!
От някого са те измислени,
от друг – направени,
а трети пък въвел е мярката
като относително понятие.
Приемаме да смятаме до десет,
защото пръстите на двете ни ръце
с по пет са пръста...
А силната ръка,
която сътвори везните
и управлява нашия живот?
Темида няма никога да я познае –
очите на богинята са вързани.
Не питайте Темида –
тя е само изпълнител
в ранглистата на боговете.
Знам, мярката е нужна,
макар и относително понятие,
но кой, по дяволите, прати
везните на текущ ремонт?!
Ето – в ръката на Темида
виси ръждив кантар,
а скалата му разграфена е до десет...
Не на лъжите –
от болка да извикаме!
Със сухи декларации не се лекуват рани!
Да търсим мярка за Доброто,
съизмерима с пулса на сърцата
и счупим старите ръждясали везни,
които сочат нулата!
Не ви ли стана ясно?!
Тогава... бройте с пръстите до десет!
Дано
през двадесет и първия
децата ви забравят
за кантара
с ръждивата стрелка...
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
