27.05.2014 г., 18:47

Равновесно

Поезия » Философска

510 0 2

Подтиснати изригват цветовете.
Засъхнала, палитрата умря.
Навън танцуват страховете.
Сълзи цъфтят като цветя.

Така прекрасно е да чувствам.
Любов и смях, и болка, и тъга.
Живея - всеки ден избухвам,
реално във усещанията горя.

Фокусирам, център и баланс.
Ще издържа определено време...
Моля се и вярвам в моя шанс -
спокойствие душата да обземе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

selene727 (Северина Даниелова)

!!! много малко народ има тук... странно

2014-05-29T22:45:12+03:00
Sanvali (Санвали)

"Моля се и вярвам в моя шанс -
спокойствие душата да обземе..."

Имаме го шанса.

Хубаво послание, Красимир!

2014-05-28T12:15:50+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0