13.05.2009 г., 1:17

Рая или Ада

1.6K 0 11

Дали сме портите на Рая

и тук сме, за да се покаем,

или предверие на Ада

и страх ни е, че идва края?

                    Дали съдбата ни чертае

                    пътя, който ще поемем,

                    или просто си играе

                    докато дойде време?

Живейте свято или грешно,

живейте "бързо" - няма време!

Животът смислен е тогава,

когато душата ти го осъзнава!

                    А дали в Рая или Ада,

                    никой нищо не ни обещава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приветствам идеята за духовно осъзнаване и пълноценен живот.Колкото до обещанията има такива и то много. Например:
    "И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
    (Лука 23:43)
    Исус Христос казва в Евангелието на Матея (10:28–31): Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.
  • Няма какво да го мислиш - просто живей живота си както ти намериш за добре , пък каквото ще да става ! Поздрав!
  • Браво !
  • И все търся да намеря нещо скандално, така да се каже, за да оправдая думите ти за твоите стихове, че били по - разкрепостени. Това, което прочетох до тук, ми се стори напълно естествено.
  • Животът просто ни се случва...

    Дали препускаме безумно, или стоим.

    Дори разумни да сме. Някой ден приключва.

    А спомените няма как да преброим.

    Да си дойдем на темата...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...