Раят
Денят си отива.
Слънцето залязва.
Нощта бърза.
Писък тишината прорязва.
За някои идва раят -
пълно е с мъртви тела.
Гробари гроб копаят
под ярката луна.
Кукумявка, в гората,
злобно се присмива.
А гарваните ще пируват -
следва плът изгнила.
Скъпа моя Елена,
там ли си, не зная.
Аз те обичах.
Дано харесаш Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Горанова Всички права запазени