Денят си отива.
Слънцето залязва.
Нощта бърза.
Писък тишината прорязва.
За някои идва раят -
пълно е с мъртви тела.
Гробари гроб копаят
под ярката луна.
Кукумявка, в гората,
злобно се присмива.
А гарваните ще пируват -
следва плът изгнила.
Скъпа моя Елена,
там ли си, не зная.
Аз те обичах.
Дано харесаш Рая.
© Полина Горанова Все права защищены