Раят е в нас
Раят е в нас
Неразумно превзе моя свят. Как изобщо остана?
Този свят без небе беше тих – като сянка в безкрая.
В него синьото нямаше цвят, за любов беше рано.
Затова и душата лиших (ще обича във Рая),
но навярно за теб е била до безбожност желана.
Щом нахлу в този свят босоног, ти ми върна небето.
Нарисува ми слънце в дъжда – то изгря ми в очите.
Без бои и без четка успя да твориш в мене цветно.
Щом във своите длани събра (на инат) упорито
моя свят, от любов разцъфтя и небето просветна.
Под нозете ми пъстра дъга стана път към мечтите,
(не че нямаше как да летя), но със обич е лесно.
Нарисува живот от любов без изобщо да питаш.
И поехме ръка за ръка с теб по пътища тесни,
осъзнали, че Раят е в нас, щом обичат душите.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
