20.10.2005 г., 17:57

РАЗБЕРИ МЕ, ОБИЧАМ ТЕ

2.2K 0 2

Със сълзи опитах да изтрия
горчилката от моето сърце.
Със слънчев лъч опитах да изтрия
от моя спомен - твоето лице.
Ти не разбра. Дори не се опита
в мене да потърсиш любовта.
Не я откри, тя остана скрита -
да гори в неизредените писма.
Отне ми силата да те забравя.
Да залича смелостта в своя ден.
И всеки миг безмилостно повтаря,
че ти живееш някъде във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Динев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, момче! Жалко, че тъжен е поводът за написването на такъв стих!
  • супер,много е нежно и мило,и тъжно

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...