20.10.2005 г., 17:57

РАЗБЕРИ МЕ, ОБИЧАМ ТЕ

2.2K 0 2

Със сълзи опитах да изтрия
горчилката от моето сърце.
Със слънчев лъч опитах да изтрия
от моя спомен - твоето лице.
Ти не разбра. Дори не се опита
в мене да потърсиш любовта.
Не я откри, тя остана скрита -
да гори в неизредените писма.
Отне ми силата да те забравя.
Да залича смелостта в своя ден.
И всеки миг безмилостно повтаря,
че ти живееш някъде във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Динев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, момче! Жалко, че тъжен е поводът за написването на такъв стих!
  • супер,много е нежно и мило,и тъжно

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...