Със сълзи опитах да изтрия
горчилката от моето сърце.
Със слънчев лъч опитах да изтрия
от моя спомен - твоето лице.
Ти не разбра. Дори не се опита
в мене да потърсиш любовта.
Не я откри, тя остана скрита -
да гори в неизредените писма.
Отне ми силата да те забравя.
Да залича смелостта в своя ден.
И всеки миг безмилостно повтаря,
че ти живееш някъде във мен.
© Десислав Динев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
