Със сълзи опитах да изтрия
горчилката от моето сърце.
Със слънчев лъч опитах да изтрия
от моя спомен - твоето лице.
Ти не разбра. Дори не се опита
в мене да потърсиш любовта.
Не я откри, тя остана скрита -
да гори в неизредените писма.
Отне ми силата да те забравя.
Да залича смелостта в своя ден.
И всеки миг безмилостно повтаря,
че ти живееш някъде във мен.
© Десислав Динев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
