Със сълзи опитах да изтрия
горчилката от моето сърце.
Със слънчев лъч опитах да изтрия
от моя спомен - твоето лице.
Ти не разбра. Дори не се опита
в мене да потърсиш любовта.
Не я откри, тя остана скрита -
да гори в неизредените писма.
Отне ми силата да те забравя.
Да залича смелостта в своя ден.
И всеки миг безмилостно повтаря,
че ти живееш някъде във мен.
© Десислав Динев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
