Разбира се, че не знаеш
Знаеш ли, как светът ми се преобръщаше,
когато ме наричаше пред другите “моето момиче”?!
Знаеш ли, как ми се щеше да спра времето,
когато ме целуваше нежно по челото и ми казваше: ”Обичам те!”...
Знаеш ли, че аз никога на никого ни вярвам,
а на теб повярвах?!…
Кажи ми как да осъзная, че всичко това е било театър?!...
Как да проумея, че тя е по-добра от мен?
Не, разбира се, че не знаеш какво чувствам…
Ти дори не се опитваш да разбереш…
Но поне веднъж спази обещанието си,
поне веднъж помисли малко за мен…
… изживей и моя живот,
… обичай и с моята любов.
Защото аз ти дадох всичко мое...
и сега се предадох… (колко смешно и жалко, нали?)…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
