Разбира се, че не знаеш
Знаеш ли, как светът ми се преобръщаше,
когато ме наричаше пред другите “моето момиче”?!
Знаеш ли, как ми се щеше да спра времето,
когато ме целуваше нежно по челото и ми казваше: ”Обичам те!”...
Знаеш ли, че аз никога на никого ни вярвам,
а на теб повярвах?!…
Кажи ми как да осъзная, че всичко това е било театър?!...
Как да проумея, че тя е по-добра от мен?
Не, разбира се, че не знаеш какво чувствам…
Ти дори не се опитваш да разбереш…
Но поне веднъж спази обещанието си,
поне веднъж помисли малко за мен…
… изживей и моя живот,
… обичай и с моята любов.
Защото аз ти дадох всичко мое...
и сега се предадох… (колко смешно и жалко, нали?)…
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много смислено и силно.поздравявам те
-
Горе главата! Хубав стих!
-
и също така Добре дошла
прегръдки от мен -
страхотно стихче!!след време ще разбере какво е загубил и ще съжалява
-
Вместо кураж да ти дам,
ще ти намигна - стиха ми прочети.
/"Слънцето при изгрев ще посрещам"/
И сила от него и мен ти вземи!
Дори да боли, не скланяй глава,
дом изгради откъм слънчевата му страна!
-
Лорчее... обичам те,какво друго има значение!
От тук нататък е време да изгрее слънцето и на нашата улица 
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
