Разбирам
Дъжд,
спирка,
тролей!
Пълзя тихо по булеварда
в духовен апогей.
Светлинките се вмъкват
през стъклото, вътре в мен.
Тъжно греят елхите
след новогодишния ден!
Някой е съблякъл като дреха оптимизма!
Зъзна! Студено ми е!
Крия ръцете си в ръкави,
а мислите - зад нрави, общоприети.
Омръзна ми от адаптация,
хора, вещи и понятия!
Достатъчно! Слизам!
Ще вървя пеша!
Издърпвам ципа до горе
на своята непримиримост!
И тръгвам!
Дъжд! Вторник! Разбирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Илиева Всички права запазени
