Дъжд,
спирка,
тролей!
Пълзя тихо по булеварда
в духовен апогей.
Светлинките се вмъкват
през стъклото, вътре в мен.
Тъжно греят елхите
след новогодишния ден!
Някой е съблякъл като дреха оптимизма!
Зъзна! Студено ми е!
Крия ръцете си в ръкави,
а мислите - зад нрави, общоприети.
Омръзна ми от адаптация,
хора, вещи и понятия!
Достатъчно! Слизам!
Ще вървя пеша!
Издърпвам ципа до горе
на своята непримиримост!
И тръгвам!
Дъжд! Вторник! Разбирам!
© Росица Илиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
