РАЗБИТО СЪРЦЕ
Привечер, с желание да те прегърна,
намирам писмо, оставено от теб -
ти си заминала далече,
поела си по своя собствен път.
Мислите ми, пропити от болка,
душат ме като в парещ огнен кръг.
Времето безкористно зацикли,
в миг болезнен - напускайки живота мой.
Сърцето ми болнаво не се оправи,
все за теб копнее с рани незарастващи.
Дълго ще скърби още, докато разбере -
разбитото сърце пак ще обича.
© Хабил Аксеров Всички права запазени