Разбито сърце
Цветни дъги задушават те силно.
Потребности малко, но в шепа държиш.
Прилив на глухо мълчание.
Вкочанен си, но под топлия дъжд.
Капчици малки заливат те целия
и давиш се, защото се боиш.
Прехвърчат листа, прахът те шиба в лицето,
а ти не бягаш – там си стоиш.
Като от картина всичко си пасва,
като от вълшебна приказка блести и блести.
Безчувствено докосване.
Заслепен от небесното чудо,
минават през пръстите капчици дъжд.
Цветовете топят се и стават един,
картините пръсват се тихо…
Дишаш отново, без нищо задушен
и палиш безпомощно.
Опитваш се да запълниш дупката вместо сърце,
потегляш болезнено по отъпканото шосе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бори Панчева Всички права запазени
6 !
