osakinana (Бори Панчева)
5 3
Oct 3, 2009, 9:09 PM

Разбито сърце 

  Poetry » Love
1164 0 5

Цветни дъги задушават те силно.

Потребности малко, но в шепа държиш.

Прилив на глухо мълчание.

Вкочанен си, но под топлия дъжд.

Капчици малки заливат те целия

и давиш се, защото се боиш.

Прехвърчат листа, прахът те шиба в лицето,

а ти не бягаш – там си стоиш.

Като от картина всичко си пасва,

като от вълшебна приказка блести и блести.

Безчувствено докосване.

Заслепен от небесното чудо,

минават през пръстите капчици дъжд.

Цветовете топят се и стават един,

картините пръсват се тихо…

Дишаш отново, без нищо задушен

и палиш безпомощно.

Опитваш се да запълниш дупката вместо сърце,

потегляш  болезнено по отъпканото шосе.

© Бори Панчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??