Цветни дъги задушават те силно.
Потребности малко, но в шепа държиш.
Прилив на глухо мълчание.
Вкочанен си, но под топлия дъжд.
Капчици малки заливат те целия
и давиш се, защото се боиш.
Прехвърчат листа, прахът те шиба в лицето,
а ти не бягаш – там си стоиш.
Като от картина всичко си пасва,
като от вълшебна приказка блести и блести.
Безчувствено докосване.
Заслепен от небесното чудо, ...