Разбито сърце
Цветни дъги задушават те силно.
Потребности малко, но в шепа държиш.
Прилив на глухо мълчание.
Вкочанен си, но под топлия дъжд.
Капчици малки заливат те целия
и давиш се, защото се боиш.
Прехвърчат листа, прахът те шиба в лицето,
а ти не бягаш – там си стоиш.
Като от картина всичко си пасва,
като от вълшебна приказка блести и блести.
Безчувствено докосване.
Заслепен от небесното чудо,
минават през пръстите капчици дъжд.
Цветовете топят се и стават един,
картините пръсват се тихо…
Дишаш отново, без нищо задушен
и палиш безпомощно.
Опитваш се да запълниш дупката вместо сърце,
потегляш болезнено по отъпканото шосе.
© Бори Панчева All rights reserved.
6 !
