9.05.2007 г., 23:03

разбито сърце

696 0 1

Eдно сърце, разбито в нощта
те вика без глас в тишината,
но кой го чува, то разбито горкото
тупти с нежни трепети любовни
от горчиви спомени отровни.
Нима то това заслужи -
да го захвърлиш
така, сякаш нищо ти не помниш,
колко обич и топлина ти даде то,
колко страдание и мъка изживя то,
онзи ден, когато ти му каза сбогом,
а то се разкъсваше и те молеше
през сълзи да останеш ти!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санди Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...