May 9, 2007, 11:03 PM

разбито сърце

  Poetry
698 0 1

Eдно сърце, разбито в нощта
те вика без глас в тишината,
но кой го чува, то разбито горкото
тупти с нежни трепети любовни
от горчиви спомени отровни.
Нима то това заслужи -
да го захвърлиш
така, сякаш нищо ти не помниш,
колко обич и топлина ти даде то,
колко страдание и мъка изживя то,
онзи ден, когато ти му каза сбогом,
а то се разкъсваше и те молеше
през сълзи да останеш ти!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Санди Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...