Eдно сърце, разбито в нощта
те вика без глас в тишината,
но кой го чува, то разбито горкото
тупти с нежни трепети любовни
от горчиви спомени отровни.
Нима то това заслужи -
да го захвърлиш
така, сякаш нищо ти не помниш,
колко обич и топлина ти даде то,
колко страдание и мъка изживя то,
онзи ден, когато ти му каза сбогом,
а то се разкъсваше и те молеше
през сълзи да останеш ти!!!!
© Санди Попова All rights reserved.