Разбиване на статуквото
РАЗБИВАНЕ НА СТАТУКВОТО
Не всяко куче е бездомно,
не всеки призрак е домашен.
След лицемерната ти скромност
ми иде нейде да отпраша –
и да посипя с прах и пепел
душата си – разбита стомна.
Словата ти – като със свредел
дълбаят в мен, откак се помня.
И есен съм била, и пролет,
искрица – блеснала сред мрака.
Бих пила мед или отрова.
Но да се моля – не очаквай.
Защо си с мен, ако не трепва
за миг сърдечната ти струна?
Аз нося в длан дъждовен шепот.
Да бъда друга – не си струва.
Оттук раздялата е близо –
зад ъгъла приижда зима.
Спести ми топлата си риза.
И забрави, че си ме имал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
