26.02.2014 г., 21:24

Разбрах

981 0 15

Разбрах – върхът е всъщност бездна,

а бездната – изкачване по стръмно.

Зависи от процента на изчезване

и от умението да проглеждаш в тъмното.

Разбрах – не са свободни пеперудите,

защото помнят топлината на пашкула.

Тя, свободата, е ескиз на някой луд, 

недосънуваният блян на всяка молекула...

Разбрах, че любовта не е химера,

а дълго чакано възкръсване на сетивата.

Преди да се изгубиш, трябва да намериш

забравено предчувствие за вятър.

Разбрах – когато няма път – небета много.

И всяко жертвано крило си струва.

И не е нужно да крещиш за сбогом.

Иди си тихо – молекулите сънуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Преди да се изгубиш, трябва да намериш

    забравено предчувствие за вятър."-Хареса ми.
  • С Димитър!
    Браво!
  • Понякога сме точки от дълбокото, но всъщност се оказва, че дълбокото е краят на високото.Страхотно, много ми хареса...
  • ВЕЛИКОЛЕПНО!!!

    "Разбрах – върхът е всъщност бездна,
    а бездната – изкачване по стръмно."

    !!!
  • Прекрасна образност! Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...