26.02.2014 г., 21:24

Разбрах

982 0 15

Разбрах – върхът е всъщност бездна,

а бездната – изкачване по стръмно.

Зависи от процента на изчезване

и от умението да проглеждаш в тъмното.

Разбрах – не са свободни пеперудите,

защото помнят топлината на пашкула.

Тя, свободата, е ескиз на някой луд, 

недосънуваният блян на всяка молекула...

Разбрах, че любовта не е химера,

а дълго чакано възкръсване на сетивата.

Преди да се изгубиш, трябва да намериш

забравено предчувствие за вятър.

Разбрах – когато няма път – небета много.

И всяко жертвано крило си струва.

И не е нужно да крещиш за сбогом.

Иди си тихо – молекулите сънуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Преди да се изгубиш, трябва да намериш

    забравено предчувствие за вятър."-Хареса ми.
  • С Димитър!
    Браво!
  • Понякога сме точки от дълбокото, но всъщност се оказва, че дълбокото е краят на високото.Страхотно, много ми хареса...
  • ВЕЛИКОЛЕПНО!!!

    "Разбрах – върхът е всъщност бездна,
    а бездната – изкачване по стръмно."

    !!!
  • Прекрасна образност! Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...