Разбрах ли как със теб да сме щастливи…
Разбрах ли как със теб да сме щастливи…
на Жоро
Понякога съм в странен коловоз,
препускам през отминали години,
застига ме един голям въпрос,
разбрах ли как със теб да сме щастливи.
Сърцето ми забързва в тишина,
припомняйки си първата ни среща,
как си стояхме двама под дъжда,
и как душата ми във тебе се оглежда.
Не ме целуна тръгна си уви,
но чувството остана съвършено,
загледана във мокрите следи,
във теб се влюбих някак мигновено.
След време ме прегърна във нощта,
направи ме Единствена и Твоя,
разпали в мен неистово страстта,
с магическия ритъм на прибоя.
Обичам те – ти всичко си за мен –
реален поглед, прошка и безбрежност,
завинаги ще бъде озарен
животът ми със твойта буйна нежност.
И зная че във сетния ни час,
крилете ни в тандем ще се разтворят,
прелели във Божествения глас,
очите ни в Едно ще заговорят.
14.06.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
