27.03.2014 г., 18:20

Раздалечаване

954 2 18

                            

                               Ден трети. Тишината е остров,

                               сред море от неказани думи.

                               Без дъга, пролетта е въпросна

                               и безцветна, и просто безумна!

 

                              Някой всичкия цвят ми открадна,

                              посивяха дървета и храсти...

                              В тази пролет – достатъчно хладна,

                              закъснели са всякакви страсти.

 

                             Ден след ден... Любовта ми изтече

                             през онази забравена рана...

                             И до втори петли се отрече

                             този, който до мен бе застанал.

 

                             Ден N–ти. Историята е сгрешена

                             и Малкият принц си остава неук.

                             Лисицата не е опитомена,

                             помислила го е за някой друг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еднакво ме натъжи и усмихна, Рада!
    Сигурна съм, че ти е останал поне един цвят за опитомяване...
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • "Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…"
    из „Малкият принц” - Антоан_дьо_Сент-Екзюпери
    така че... не знам дали Лисицата е останала неопитомена...
    или някой е забравил една истина-
    „- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. –„ – пак от там.
    Май доста хора забравят точно това и вместо Душа, имат зоопарк.
    Поздрав за стиха – много ми хареса!
  • Прекрасна, силна поезия!
  • Много вълнуващо!Аплодисменти!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...