Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна,
посивяха дървета и храсти...
В тази пролет – достатъчно хладна,
закъснели са всякакви страсти.
Ден след ден... Любовта ми изтече
през онази забравена рана...
И до втори петли се отрече
този, който до мен бе застанал.
Ден N–ти. Историята е сгрешена
и Малкият принц си остава неук.
Лисицата не е опитомена,
помислила го е за някой друг...
© Рада Димова All rights reserved.
Сигурна съм, че ти е останал поне един цвят за опитомяване...
Поздрав!