Mar 27, 2014, 6:20 PM

Раздалечаване 

  Poetry
757 2 18

                            

                               Ден трети. Тишината е остров,

                               сред море от неказани думи.

                               Без дъга, пролетта е въпросна

                               и безцветна, и просто безумна!

 

                              Някой всичкия цвят ми открадна,

                              посивяха дървета и храсти...

                              В тази пролет – достатъчно хладна,

                              закъснели са всякакви страсти.

 

                             Ден след ден... Любовта ми изтече

                             през онази забравена рана...

                             И до втори петли се отрече

                             този, който до мен бе застанал.

 

                             Ден N–ти. Историята е сгрешена

                             и Малкият принц си остава неук.

                             Лисицата не е опитомена,

                             помислила го е за някой друг...

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Еднакво ме натъжи и усмихна, Рада!
    Сигурна съм, че ти е останал поне един цвят за опитомяване...
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • "Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…"
    из „Малкият принц” - Антоан_дьо_Сент-Екзюпери
    така че... не знам дали Лисицата е останала неопитомена...
    или някой е забравил една истина-
    „- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. –„ – пак от там.
    Май доста хора забравят точно това и вместо Душа, имат зоопарк.
    Поздрав за стиха – много ми хареса!
  • Прекрасна, силна поезия!
  • Много вълнуващо!Аплодисменти!
  • В раздалечаването все пак е скрита някаква като прашинка надежда.
    На мен обаче ми намирисва на бягство!
    Нали знаеш, че много "любови са от бягства изтъкани"?!
    Отново с точен изстрел!
    Поздравления, Ради!
  • Хубав стих,Рада!Добро постижение!Поздравление!
    Хубав ден и спорен уикенд!
  • Развръзката трябва да е там някъде в сгрешеното, но още я гадая.
    Препрепрепрочитам.
    Радееее
  • Трудно се променя човек, колкото и да ни се иска, ако можем себе си да променим е постижение, а другият - едва ли бихме могли.

    Поздрав, Рада за стиха.
    Наистина е някак измъчващ, силно звучащ е, оценявам.
  • Докосващо! Хубаво! Поздравления!
  • Мисля, че е екстравагантност, поднесена с обикновени думи, докосващи съзнанието и оставящи замислящо вълнение. Хареса ми!
  • Поздрави за вълнуващия стих!И тази забравена рана,дето вечно кърви!
  • Хубаво!
    Поздрав, Раде!
  • Запомнящ се финал! Харесах!
  • Силно!
  • Вълнуващ текст. Последният куплет е с различен ритъм и малко ранява удоволствието ми от прочита, но като цяло - една от стойностните творби...Поздравления, Радиола!
  • Силно и оригинално стихотворение. Паметни остават за мен редовете:

    "Любовта ми изтече
    през онази забравена рана...
    И до втори петли се отрече
    този, който до мен бе застанал."

    Поздравление Рада!
  • Много силен стих, измъчващ!
    И този нечакан финал, странно и интересно отпращащ и обобщаващ...
    Раздалечаващ...
    Аплодирам!
Random works
: ??:??