27 мар. 2014 г., 18:20

Раздалечаване

959 2 18

                            

                               Ден трети. Тишината е остров,

                               сред море от неказани думи.

                               Без дъга, пролетта е въпросна

                               и безцветна, и просто безумна!

 

                              Някой всичкия цвят ми открадна,

                              посивяха дървета и храсти...

                              В тази пролет – достатъчно хладна,

                              закъснели са всякакви страсти.

 

                             Ден след ден... Любовта ми изтече

                             през онази забравена рана...

                             И до втори петли се отрече

                             този, който до мен бе застанал.

 

                             Ден N–ти. Историята е сгрешена

                             и Малкият принц си остава неук.

                             Лисицата не е опитомена,

                             помислила го е за някой друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еднакво ме натъжи и усмихна, Рада!
    Сигурна съм, че ти е останал поне един цвят за опитомяване...
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • "Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…"
    из „Малкият принц” - Антоан_дьо_Сент-Екзюпери
    така че... не знам дали Лисицата е останала неопитомена...
    или някой е забравил една истина-
    „- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. –„ – пак от там.
    Май доста хора забравят точно това и вместо Душа, имат зоопарк.
    Поздрав за стиха – много ми хареса!
  • Прекрасна, силна поезия!
  • Много вълнуващо!Аплодисменти!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...