27 mar 2014, 18:20

Раздалечаване

  Poesía
957 2 18

                            

                               Ден трети. Тишината е остров,

                               сред море от неказани думи.

                               Без дъга, пролетта е въпросна

                               и безцветна, и просто безумна!

 

                              Някой всичкия цвят ми открадна,

                              посивяха дървета и храсти...

                              В тази пролет – достатъчно хладна,

                              закъснели са всякакви страсти.

 

                             Ден след ден... Любовта ми изтече

                             през онази забравена рана...

                             И до втори петли се отрече

                             този, който до мен бе застанал.

 

                             Ден N–ти. Историята е сгрешена

                             и Малкият принц си остава неук.

                             Лисицата не е опитомена,

                             помислила го е за някой друг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еднакво ме натъжи и усмихна, Рада!
    Сигурна съм, че ти е останал поне един цвят за опитомяване...
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • "Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…"
    из „Малкият принц” - Антоан_дьо_Сент-Екзюпери
    така че... не знам дали Лисицата е останала неопитомена...
    или някой е забравил една истина-
    „- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. –„ – пак от там.
    Май доста хора забравят точно това и вместо Душа, имат зоопарк.
    Поздрав за стиха – много ми хареса!
  • Прекрасна, силна поезия!
  • Много вълнуващо!Аплодисменти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...