Раздаване
Раздаване
С прегръдки ме предадохте, нали...
Не вкупом – изведнъж, а постепенно.
И с грижата по-малко да боли,
изтисквахте каквото имах ценно.
А аз живеех с максимата, че
блажен е тоя, който се раздава.
И всеки получаваше парче,
каквото той реши, че заслужава.
Сега съм сух, изстискан стар парцал,
способен вече само да забърсва.
Захвърлихте го. Беше се раздал.
Използван. Непотребен. И нетърсен.
Дори и да крещя – предаден съм,
не чакайте да кажа – съжалявам.
Преследвах блян, но не живях на сън.
Все още имам нещо да ви давам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
