18.07.2012 г., 10:33 ч.

Раздаване 

  Поезия » Философска
881 0 12

Раздаване

 

С прегръдки ме предадохте, нали...

Не вкупом – изведнъж, а постепенно.

И с грижата по-малко да боли,

изтисквахте каквото имах ценно.

 

А аз живеех с максимата, че

блажен е тоя, който се раздава.

И всеки получаваше парче,

каквото той реши, че заслужава.

 

Сега съм  сух, изстискан стар парцал,                

способен вече само да забърсва.

Захвърлихте го. Беше се раздал.

Използван. Непотребен. И нетърсен.

 

Дори и да крещя – предаден съм,

не чакайте да кажа – съжалявам.

Преследвах блян, но не живях на сън.

Все още имам нещо да ви давам.         

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??