Раздаване
Раздаване
С прегръдки ме предадохте, нали...
Не вкупом – изведнъж, а постепенно.
И с грижата по-малко да боли,
изтисквахте каквото имах ценно.
А аз живеех с максимата, че
блажен е тоя, който се раздава.
И всеки получаваше парче,
каквото той реши, че заслужава.
Сега съм сух, изстискан стар парцал,
способен вече само да забърсва.
Захвърлихте го. Беше се раздал.
Използван. Непотребен. И нетърсен.
Дори и да крещя – предаден съм,
не чакайте да кажа – съжалявам.
Преследвах блян, но не живях на сън.
Все още имам нещо да ви давам.
© Александър Калчев All rights reserved.
