Разделени
Не може минало да бъдем "ТИ и АЗ",
в нас още има - магнитична сила,
какво ти казва вътрешният глас -
нашепва ли ти, колко съм ти мила...
Когато си сега далеч от мен,
усещам, че си тъжен и самотен,
със мислите останал откровен -
не би поискал - аз да бъда спомен...
И зная, че ме искаш още упоен,
парфюмът ми ухае в твойта спалня -
без обич не оставай нито ден,
недей превръща любовта в чакалня...
Без мен не можеш, няма ли ме, ще боля...
и дълго ще съм нужна и потребна,
от мене обич искай, ще ти я даря,
не ме желай като услуга дребна...
Не би могъл с ръка да махнеш,
че пътищата водят все при мен,
преглътнал гордост тихо стенеш:
"Бъди със мене до последен ден..."
А трябваше във мен да си уверен...
В живота свой ти всичко поверих.
И струва ли си рискът непремерен -
да ме оставиш, след като простих...
Оттук-нататък двама ще вървиме
най-истински и земни, споделени
от чувствата, които ще споиме -
не можем вече да сме разделени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
