Раздели ни дъждът
Раздели ни дъждът
Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра
да не чака във нощите дълги,
да се вслуша в дъжда,
който вятърът дълго ще гони.
Всеки спомен във мен
ще извиква в душата ми тебе
и ще чака нов ден
да отхвърли отминало време.
Със зората отвън
неродена любов ще изгрее
и след краткия сън
със гласа ти любим ще се смее.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
