Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра
да не чака във нощите дълги,
да се вслуша в дъжда,
който вятърът дълго ще гони.
Всеки спомен във мен
ще извиква в душата ми тебе
и ще чака нов ден
да отхвърли отминало време.
Със зората отвън
неродена любов ще изгрее
и след краткия сън
със гласа ти любим ще се смее.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
