19.07.2009 г., 19:42

Раздвоение

777 0 5

Раздвоение

 

 

Два прозореца...

И пред мен се простират  два свята.

През единия гледам -

как някой простира прането

или просто си кълца

на ситно зелена салата.

А от моя монитор  

ме мами игрив Интернета...

 

Два прозореца,

два живота,

различни представи...

Кой е истински всъщност

от тези различни квадрати?

Дали този пък,

който вселена пред мен е поставил,

или онзи отсреща – с пране и вечерна салата?

 

Два прозореца...

Две лъжи или истини, знам ли...

Кой ще каже?

И в кой да повярваш?

Или да погледнеш...?

На единия – някой вее трибагрено знаме,

а през другия виждам да сбират трохите последни...

 

Два прозореца...

и се чувствам изнервен до болка,

раздвоявам се вече –  а искам зелена салата...

Безпощадно обаче,

Интернетът показва ми колко

дни отново назад съм с една неплатена заплата...

 

Два прозореца...

два живота – еднакво измамни.

Без да бързам,

приближавам единия бавно.

Вече зная,

назад просто връщане няма

и политам надолу

спокойно,

красиво

и плавно...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...спокойно, красиво и плавно...
    разбиващо!
    Всеки ден се налага да правим избор.
  • Поздрави за вглеждането през тези два прозореца!-много добре си видял гледката! Мисля, че политането надолу е по-скоро образ на емоционалния срив, който ти си мотивирал отлично! Солидарна съм с позицията ти, защото..."отникъде взорът надежда не види"...
  • Не си измил добре прозорците, за това не е ясно, а много мътно!
    Това е паралел между два свята - нещо като ходене по въже!
    И в двата случая, ако си обезопасен, си от оцелелите!
    Поздрави!
  • Привет от кулоарите на Пирогов! Тъкмо се чудех,какво положително може да има в едно счупване на крак и ето, че те открих! Малко завиждам, че други преди мен вече са го сторили, но аз си наваксах-изчетох всичко от началото и ще продължавам да те чета.Вече знам, къде да те търся. Невероятни стихове!Изобщо не преувеличевам!
  • ооо не така стремглаво надолу през прозореца, моля те! литни нагоре! Можеш!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...