Jul 19, 2009, 7:42 PM

Раздвоение

  Poetry
772 0 5

Раздвоение

 

 

Два прозореца...

И пред мен се простират  два свята.

През единия гледам -

как някой простира прането

или просто си кълца

на ситно зелена салата.

А от моя монитор  

ме мами игрив Интернета...

 

Два прозореца,

два живота,

различни представи...

Кой е истински всъщност

от тези различни квадрати?

Дали този пък,

който вселена пред мен е поставил,

или онзи отсреща – с пране и вечерна салата?

 

Два прозореца...

Две лъжи или истини, знам ли...

Кой ще каже?

И в кой да повярваш?

Или да погледнеш...?

На единия – някой вее трибагрено знаме,

а през другия виждам да сбират трохите последни...

 

Два прозореца...

и се чувствам изнервен до болка,

раздвоявам се вече –  а искам зелена салата...

Безпощадно обаче,

Интернетът показва ми колко

дни отново назад съм с една неплатена заплата...

 

Два прозореца...

два живота – еднакво измамни.

Без да бързам,

приближавам единия бавно.

Вече зная,

назад просто връщане няма

и политам надолу

спокойно,

красиво

и плавно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...спокойно, красиво и плавно...
    разбиващо!
    Всеки ден се налага да правим избор.
  • Поздрави за вглеждането през тези два прозореца!-много добре си видял гледката! Мисля, че политането надолу е по-скоро образ на емоционалния срив, който ти си мотивирал отлично! Солидарна съм с позицията ти, защото..."отникъде взорът надежда не види"...
  • Не си измил добре прозорците, за това не е ясно, а много мътно!
    Това е паралел между два свята - нещо като ходене по въже!
    И в двата случая, ако си обезопасен, си от оцелелите!
    Поздрави!
  • Привет от кулоарите на Пирогов! Тъкмо се чудех,какво положително може да има в едно счупване на крак и ето, че те открих! Малко завиждам, че други преди мен вече са го сторили, но аз си наваксах-изчетох всичко от началото и ще продължавам да те чета.Вече знам, къде да те търся. Невероятни стихове!Изобщо не преувеличевам!
  • ооо не така стремглаво надолу през прозореца, моля те! литни нагоре! Можеш!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...