Раздвоение
Два прозореца...
И пред мен се простират два свята.
През единия гледам -
как някой простира прането
или просто си кълца
на ситно зелена салата.
А от моя монитор
ме мами игрив Интернета...
Два прозореца,
два живота,
различни представи...
Кой е истински всъщност
от тези различни квадрати?
Дали този пък,
който вселена пред мен е поставил,
или онзи отсреща – с пране и вечерна салата?
Два прозореца...
Две лъжи или истини, знам ли...
Кой ще каже?
И в кой да повярваш?
Или да погледнеш...?
На единия – някой вее трибагрено знаме,
а през другия виждам да сбират трохите последни...
Два прозореца...
и се чувствам изнервен до болка,
раздвоявам се вече – а искам зелена салата...
Безпощадно обаче,
Интернетът показва ми колко
дни отново назад съм с една неплатена заплата...
Два прозореца...
два живота – еднакво измамни.
Без да бързам,
приближавам единия бавно.
Вече зная,
назад просто връщане няма
и политам надолу
спокойно,
красиво
и плавно...
© Георги Ванчев All rights reserved.
разбиващо!
Всеки ден се налага да правим избор.