19 июл. 2009 г., 19:42

Раздвоение

773 0 5

Раздвоение

 

 

Два прозореца...

И пред мен се простират  два свята.

През единия гледам -

как някой простира прането

или просто си кълца

на ситно зелена салата.

А от моя монитор  

ме мами игрив Интернета...

 

Два прозореца,

два живота,

различни представи...

Кой е истински всъщност

от тези различни квадрати?

Дали този пък,

който вселена пред мен е поставил,

или онзи отсреща – с пране и вечерна салата?

 

Два прозореца...

Две лъжи или истини, знам ли...

Кой ще каже?

И в кой да повярваш?

Или да погледнеш...?

На единия – някой вее трибагрено знаме,

а през другия виждам да сбират трохите последни...

 

Два прозореца...

и се чувствам изнервен до болка,

раздвоявам се вече –  а искам зелена салата...

Безпощадно обаче,

Интернетът показва ми колко

дни отново назад съм с една неплатена заплата...

 

Два прозореца...

два живота – еднакво измамни.

Без да бързам,

приближавам единия бавно.

Вече зная,

назад просто връщане няма

и политам надолу

спокойно,

красиво

и плавно...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...спокойно, красиво и плавно...
    разбиващо!
    Всеки ден се налага да правим избор.
  • Поздрави за вглеждането през тези два прозореца!-много добре си видял гледката! Мисля, че политането надолу е по-скоро образ на емоционалния срив, който ти си мотивирал отлично! Солидарна съм с позицията ти, защото..."отникъде взорът надежда не види"...
  • Не си измил добре прозорците, за това не е ясно, а много мътно!
    Това е паралел между два свята - нещо като ходене по въже!
    И в двата случая, ако си обезопасен, си от оцелелите!
    Поздрави!
  • Привет от кулоарите на Пирогов! Тъкмо се чудех,какво положително може да има в едно счупване на крак и ето, че те открих! Малко завиждам, че други преди мен вече са го сторили, но аз си наваксах-изчетох всичко от началото и ще продължавам да те чета.Вече знам, къде да те търся. Невероятни стихове!Изобщо не преувеличевам!
  • ооо не така стремглаво надолу през прозореца, моля те! литни нагоре! Можеш!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...