Раздвоение
696
0
0
Седнах да пиша стих.
Но сепна ме мисъл...
за теб... и застинах
раздвоен
пред празния лист...
пак ден бездумен -
тъжен реших,
не единствен -
като много други,
които ти аз посветих,
за да ме разпнеш
в покоя,
да ми отнемеш
и последния дъх,
Ти, сетна
романтико моя,
която ми до дъно
душата чегърта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
