Nov 24, 2015, 9:47 PM

Раздвоение 

  Poetry
384 0 0

 

 

 

 

Седнах да пиша стих.

Но сепна ме мисъл...

за теб... и застинах

раздвоен

пред празния лист...

пак ден бездумен -

тъжен реших,

не единствен -

като много други,

които ти аз посветих,

за да ме разпнеш

в покоя,

да ми отнемеш

и последния дъх,

Ти, сетна

романтико моя,

която ми до дъно

душата чегърта...

 

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??