7.12.2022 г., 13:17

Раздвоение

1.2K 0 0

През нощта си ти красива,

ала денем е обратно.

В тъмно много си те бива,

а по светло-неприятно.

 

Вечер лягам със Снежанка,

сутрин съм до баба Яга.

В сенките си ти вакханка,

а по слънце ми се бяга.

 

В тъмнината те обичам,

в светлината аз ридая.

Моя муза те наричам

и за теб не ща да зная.

 

Явно, този,,Джони Уокър",

що след работа поглътвам,

май ми прави съня мокър

и по тебе бързо хлътвам.

 

А дано не пия вече,

ала надали ще стане!

Поне гаджето, човече,

в миналото да остане!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....