26.06.2007 г., 14:02

РАЗДВОЕНИЕ

859 0 2
 

РАЗДВОЕНИЕ

„Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът..."

„Хамлет" - У. Шекспир

 

Въпросът е: „Да бъдеш или не?!",

във бурното, в житейското море.

Защото, знай, животът ще те смаже!

Във този зъл, неблагодарен век

най-тежко страда честният човек.

Мошеникът, убиецът, бандитът

като лавина всекиго помита

по своя път, брутален и жесток.

Не ще да чуе нито цар, ни Бог

отчаяния вопъл на човека.

Така било е май от памтивека?!

Навсякъде - коварства и злини;

трагедии, убийства и войни.

И всеки гледа своя интерес:

парите са на мода, главно, днес,

и всеки ги почита като Бог

във този свят суров, бездушен, строг.

И всеки гони трескаво, със страст,

облаги, звания и постове, и власт.

И в плен е той на Златния телец,

и е мошеник долен, и подлец:

пред силния превива врат и лази,

а слабия потъпква той и гази.

И роб е той на звънкия метал,

и няма вече светъл идеал,

ни съвест, нито чест или морал.

Интриги се плетат навсякъде, лъжи,

навред от злоба и предателства гъмжи.

Не знаеш вече ти, не знаеш кой

те дебне тайно - враг или пък свой,

затуй не се осланяй ти на друг,

бори се сам със всяко зло, напук!

На времето в стремителния бяг

преплувай до спасителния бряг!

През пътища и бездни премини,

през океан от мъки и злини!

И разпръсни мъчителния мрак

на тъмна нощ, и нека туй е знак

за някакво начало светло, ново

във битието сложно и сурово!

С болезнен вик разкъсай тъмнината,

да дойде ден, да блесне светлината!...

Ако ли не - проклет тогаз бъди

и в пъкъла пръждосай се, иди!

Пропадай! Вдън земя се провали,

подгонен от отровните стрели

на завист, фалш и лицемерна гордост,

на дива злоба, мъст, лъжа и подлост!

И вместо радост, мир, и просветление,

това да бъде твоето Падение,

и Наказание, Проклятие, и Грях

за твойта Слабост и за твоя Страх!...

21. 02. 1995 г.

Кюстендил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...