Jun 26, 2007, 2:02 PM

РАЗДВОЕНИЕ

  Poetry
862 0 2
 

РАЗДВОЕНИЕ

„Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът..."

„Хамлет" - У. Шекспир

 

Въпросът е: „Да бъдеш или не?!",

във бурното, в житейското море.

Защото, знай, животът ще те смаже!

Във този зъл, неблагодарен век

най-тежко страда честният човек.

Мошеникът, убиецът, бандитът

като лавина всекиго помита

по своя път, брутален и жесток.

Не ще да чуе нито цар, ни Бог

отчаяния вопъл на човека.

Така било е май от памтивека?!

Навсякъде - коварства и злини;

трагедии, убийства и войни.

И всеки гледа своя интерес:

парите са на мода, главно, днес,

и всеки ги почита като Бог

във този свят суров, бездушен, строг.

И всеки гони трескаво, със страст,

облаги, звания и постове, и власт.

И в плен е той на Златния телец,

и е мошеник долен, и подлец:

пред силния превива врат и лази,

а слабия потъпква той и гази.

И роб е той на звънкия метал,

и няма вече светъл идеал,

ни съвест, нито чест или морал.

Интриги се плетат навсякъде, лъжи,

навред от злоба и предателства гъмжи.

Не знаеш вече ти, не знаеш кой

те дебне тайно - враг или пък свой,

затуй не се осланяй ти на друг,

бори се сам със всяко зло, напук!

На времето в стремителния бяг

преплувай до спасителния бряг!

През пътища и бездни премини,

през океан от мъки и злини!

И разпръсни мъчителния мрак

на тъмна нощ, и нека туй е знак

за някакво начало светло, ново

във битието сложно и сурово!

С болезнен вик разкъсай тъмнината,

да дойде ден, да блесне светлината!...

Ако ли не - проклет тогаз бъди

и в пъкъла пръждосай се, иди!

Пропадай! Вдън земя се провали,

подгонен от отровните стрели

на завист, фалш и лицемерна гордост,

на дива злоба, мъст, лъжа и подлост!

И вместо радост, мир, и просветление,

това да бъде твоето Падение,

и Наказание, Проклятие, и Грях

за твойта Слабост и за твоя Страх!...

21. 02. 1995 г.

Кюстендил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...