Две ръце с цвят на мокър пясък

Две очи – с любим детски блясък

Карамел разтопен по устните ми ненаситни

В тези очи общи спомени стаени

В усмивка спокойна стопени

По детски потрепват,

Срещайки моя поглед

Искам тези ръце загорели

Раменете ми веднъж да обвият

Мантия топла и щит

В тези уютни гърди да се сгуша

И глава облекчено на тях да отпусна

Миризма уют и на пролет. У дома

Две ръце – мед и мляко

Два нешлифовани сапфира

Очи, в тях – океан от чувства логични

И мисли – вълни в спор безкраен

Една в друга се блъскат в бурно море

Какво е това между нас?

Привличане или оглед на къща?

Нова кола върху търговска везна?

Какво пишем двамата с теб?

Любовна история или уравнение?

На разума си аз се доверявах

Само че не знам

Искам ли го вече за помощник?