Събудих се, а нещо не беше наред.
Всичко сякаш си беше същото наглед,
но в мене само беше преобърнато.
И беше мрачно и посърнало.
Събудих се, а нещо ми липсваше.
Нямаше го спокойствието, желанието, страстта,
които ме караха да се боря и продължа.
И ми стана тъжно и унило.
Събудих се, а не ми се искаше да ставам.
Искаше ми се да се крия в леглото.
Иначе трябваше да се изправя срещу злото.
И се чудя как да спра края, който идва.
Будна съм, а съзнанието ми блуждае наоколо.
Мисълта ми е празна и се опитвам да я спра.
Не искам да чувам това, което се опитва да ми кажe отвътре.
Не искам да допусна раздялата...
30.07.2010г.
© Петя Александрова Всички права запазени